Природата е най-голямото богатство на Самоков
Нищо, че не свети със непокътната архитектура или с възрожденски сексапил!Самоков е цялостен с изненади! Сгушен в подстъпите на Рила, неугледният градец е напоен с история. И в случай че човек прояви любознание би могъл да се запознае с неговите забележителности, да обогати общата си просвета и да се убеди, че където и да отиде в България, постоянно ще открие нещо забавно и красиво, което да осмисли пътуването му!
Самоков е прочут освен със своите вкусни картофи, които се отглеждат в обилие в покрайнините! Въпросният кореноплоден тип е импортиран от Гърция през 1835 година от видния локален възрожденец Димитър Смрикаров.Но консервативните самоковци отхвърлятчуждоземния артикул с думите „ Оно е отровно “. След образуване на всеобща дегустация на варени картофи в града, народът реагира с думите: “Много са арни, брамбойките, ке ги садиме! “- настояват историческите източници.
Самоков е град на скиорите, което е разбираемо поради близостта му до ски пистите на Рила. Тук е роден един от най-успешните български скиори на всички времена Петър Попангелов – многократен притежател на международни оценки в алпийски дисциплини, който популяризира България зад граници. За да продължат делотона видния самоковец,учениците от 1 до 12 клас от община Самоков имат право да употребяват гратис всички писти на „ Боровец “.
Вероятно знаете и за Самоковската художествена школа, възникнала в края на 18 век.Самоковските зографи, гравьори, иконописци и резбари основали неповторими шедьоври по стените на църкви и манастири из цяла България. Сред най-видните представители на Самоковската школа са Захарий Зограф и татко му Христо Димитров, който в действителност е създател на школата.
В предишното Самоков бил проспериращ град с богато и образовано население. През 19 век градът бележи плевел стопански подем. Появяват се първите огромни заводи и предприятия. Полагат се и основите на българския щемпел с излизането на списание „ Любословие “и прочие От тази ера са останали няколко красиви здания, които припомнят за усета и културата на тогавашните им стопани.Но най-интересният монумент от предишното, най-малко съгласно мен, се намира в покрайнините на града по пътя за Боровец.
Църквата „ Рождество Богородично “ е вкопана в земята и едвам от няколко години е отворена за визити. Предполага се, че е била издигната на мястото на християнска базилика от 5 век, а през 12-13 век е била обновена като гробищна черква. Според легендата Бельовата черква била издигната от болярина Бельо, по тази причина е кръстена на него. Съдейки по многочислените гробове на монаси, открити в църковния некропол през Средновековието на това място е съществувал манастир.
В средата на 17 век обаче Бельовата черква е затрупана с пръст –вероятно с цел да бъде предпазена от набезите на турците. В продължение на десетилетия храмът бил прикрит подземен, надалеч от хорските погледи и сърца, а на покрива му израснал уединен бряст. Чак в средата на 19 век хората изровили и възстановили църквичката. Стените 
й грейнали с нови изящни фрески – дело на надарени самоковски зографи. В Бельова черква са заровени мощите на Свети Симеон Самоковски – патрон на града. Предполага се, чемястото има чудодейни сили. В двора на манастира има аязмо – дребен бунар със светена вода, ремонтиран неотдавна. Векове наред тук се стичали хора, с цел да лекуват болежките си или да кръщават децата си.
Името на Самоков се свързва с развиването нажелезодобивната промишленост и всеобщото потребление на големите механични чукове за рандеман на желязо или така наречен „ Самокóви “ /думата идва от само-кове!/. Районът изобилствал с желязна руда, водни потоци, гори за въглища и дърва и прочие Всъщност железодобивът билосновният локален занаят от Средновековието та чак до Освобождението. Благодарение на него самоковци се замогват, акултурата и изкуството в града процъфтяват.
Самоков е бил един от главните производители на метал в границите на Османската империя. Самоковското желязо добива славата на най-качественото в Ориента и е било желано пред шведското. Преди време общината взема решение да сътвори възстановка на настоящ модел на самокóв с концепцията да зарадва туристите. Обектът е ситуиран на пътя свързващ Самоков с Боровец. Обектът работи по предварителна поръчка, тъй че нормално е затворен. Но човек може да прегледа извън оборудването и да добие бегла визия какво е представлявало.
Това безшумно и свято място, целунато от безвремието се намира на стръмна уличка в самия град.Светата обител е с над 200-годишна история. Тук може да разгледате икони, рисувани от локални зографи, в това число и от Захарий Зограф. Преди години посетих манастира и имах удоволствието да беседвам с игуменката – сестра Пелагия. Още за манастира и усещанията ми ще разберете от обявата: Живот в молитва – Самоковския манастир
До Освобождението в града е имало 12 джамии. Предполага се, че те са били издигнати на мястото на християнски храмове. Вероятно подобен е казусът и с единствената оживяла до нас Байракли джамия. Тя е ситуирана в центъра на Самоков и е доста остаряла. Последното й преустрояване е от 19 в.. Изградена е от български майстори и е изписана от локални зографи. Експерти подреждат фантастичните й фрески до най-високите достижения на Самоковската художествена школа. В наши дни Байракли джамия е настоящ музей.
Байракли джамия е единствената оживяла до наши дни в града. Джамията е оповестена за монумент на културата. Красивата " Чадър чешма " е разположената наоколо „ Чадър чешма “. Изписана е цялатас присъщите за Самоковската школа пера и цветя. Прилича ми на изтънчено бижу от порцелан, макар че е от бял мрамор. Според локалните, който пие от водите й, ще се венчае за оня, който най-силно желае.
Самоков разполага с чудна ледена пързалка. Именно тя беше повода за нашето неделно бягство в полите на Рила. През зимата тукгъмжи от народ. Обикновено при започване на месец декември общината инсталира пързалката на централния градски площад и открива сезона с 3Д шоу! Ледената пързалка е добре поддържана, вечерно време се осветява и работи до момента в който има искащи да се плъзгат по леда. В града има построена и ски щанца /наклонена площадка за ски скокове/, коятонаскоро бе актуализирана и посреща скиори от цялата страна,желаещи да усъвършенстват 
техниката си. Там всеки може да „ репетира на изсъхнало “ преди да се опитва по пистите вблизките Боровец или Мальовица.
Самоковци се гордеят с Голямата чешма, ситуирана в центъра на града покрай читалището. Тя е от 1660 година и се отличава с богатата си каменна пластика. През 19 век това било една от десетките публични чешми в града, а Константин Иречек определил архитектурата й като … мавританска. Има вярване, че който пие от чучурите й, ще остане вечно в града.
Захарий Зограф и обичаната му Християния, изобразена от самия него някъде към 1840 година
Не съумях да видя и изложбата, отдадена на Захарий Зограф с негови произведения, персонални предмети, както и … надгробната плоча на Християния – брачната половинка на брат му. Младият зограф бил безнадеждно влюбен в красивата си снаха от благороден жанр. Но не излиза наяве дали са имали греховна връзка или платоническа обич. През 1853 година в Самоков пламва зараза от тиф, която покосява и неговата обичана Християния. Малко преди тя да почине, Захари я целува – за пръв и финален път /или може би?/ и по този начин се заразява и той. Две седмици по-късно най-талантливият ни възрожденски художник си отива от този свят. Днес неговият монумент красидвора на историческия музей.
Община Самоков е положила специфични грижи, с цел да възвърне някои старинни къщи с красива архитектура. Такъв е случаятсъс постройката на читалището „ Отец Паисий “, проектирана при започване на 20 век, като спектакъл. Читалището е прясно ремонтирано. Боядисано е /незнайно защо/ в мрачно зелено и е украсено с бакър. В града има забавни църкви с превъзходни фрески, дело на самоковски зографи. Няколко етнографски къщиса превърнати в музеи. Като Сарафската къща, да вземем за пример! Ала и тя ни посрещна със заключена врата. Иначе из целия Самоков са ситуирани указателни табели и пана със фотоси с описания на локалните забележителности. Ще откриете и доста монументи на изтъкнати локални общественици и герои.
В сърцето на града си провират път водите на река Искър. А на единия й бряг е самостоятелен чисто нов доста хубав градски парк с разнообразни атракциони, детски кътове, беседки, заведения и прочие И накъдето и да се извърнеш, погледът среща магнетични планински гледки. Самоков е първоначален пункт за пешеходни преходи измежду гънките на Рила. А най-популярната еко пътека в региона е „ Бели Искър “. Тяе на 9 км. от града и води до най-съкровените кътчета на планината.
Инфо: www.pateshestvia.net
